Алпийски корал, Боров корал

Hericium flagellum (Scop.) Pers.

Сем. Hericiceae – Корали

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)]

Морфология и биология. Плодното тяло храстовидно или кораловидно разклонено, месесто, високо до15 (20) cm, бяло, понякога с розов оттенък, по-късно жълтеникаво до кафеникаво. Спорообразуващата повърхност във вид на шипчета, разположени на края на разклоненията в различни посоки, дълги, прави или леко извити, едноцветни с плодното тяло. Месото бяло, по-късно жълтеникаво. Спорите почти кълбовидни, 4,5–6 × 4,5–5,5 µm, бели. Образува плодни тела единично или на групи, VIII–XI.

Местообитание и популации. Развива се върху мъртва дървесина в стари иглолистни (смърч –Picea , ела –Abies) и смесени гори (ела –Abies , бук –Fagus) в планините.

Разпространение в България. Пирин (Ю. – над гара Яворов), Рила (под х. „Мальовица“, биосферен резерват „Парангалица“, около Рилски манастир).

Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив и изнасяне на мъртва дървесина при горскостопански дейности, туризъм и отдих, пожари, събиране за храна за лични нужди.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Известните находища са на територията на националните паркове „Пирин“ и „Рила“, природен парк „Рилски манастир“ и в биосферен резерват „Парангалица“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Стойчев, Димчева, 1982; Stoichev & Gyosheva, 2005; Gyosheva et al., 2006.

Автор Мелания Гьошева


Алпийски корал (карта на разпространението)

Алпийски корал (илюстрация)