Игловиден корал
Hericium erinaceus (Bull. : Fr.) Pers.
Сем. Heric i aceae –Корали
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,iii,iv)]
Морфология и биология. Плодното тяло приседнало, неправилно закръглено, крушовидно, често стеснено в късо пънче на мястото на прикрепване към субстрата, до 25 cm в диаметър, бяло, жълтеникаво до кафеникаво. Спорообразуващата повърхност във вид на шипчета, дълги 1–4 cm, цилиндрични, прави или леко извити, заострени на върха, бели, по-късно жълтеникаво-кафяви, висящи надолу от плодното тяло. Месото нежно, бяло, у старите твърдо, жълтеникаво. Спорите 5–7 × 4,5–6 µm, широкоелипсовидни или яйцевидни, бели. Образува единични плодни тела VII–X.
Местообитание и популации. Среща се в широколистни гори (дъб –Quercus , бук –Fagus). Развива се като слаб паразит на ствола и на дебели клони на стари дървета, често по наранени части.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Стара планина (Ср., Изт.), Средна гора (Зап.), Родопи (Зап., Изт), Странджа.
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, селищно развитие, транспорт (сухоземен), пожари, събиране за храна за лични нужди.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Една от популациите е на територията на природен парк „Българка“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1928; Стойчев, 1982; Gyosheva, 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
