Планински жълт смил
Helichrysum plicatum DC.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Образува рехави туфи, с многобройни странични разклонения, завършващи с цветоносни стъбла или стерилни листни розетки, в основата луковицоподобно надебелени. Стъблата високи (10)20–30(45) cm, разклонени само на върха, червено-кафяви, жлезисто или много рядко паяжинестовлакнести. Приосновните листа линейно до линейноланцетни, жлезистовлакнести; средните и горни стъблови листа полустъблообхаващащи, намаляващи по размери, ланцетнолинейни или линейни. Кошничките почти кълбести или полусферични, многоцветни, по 25–40 във връхно щитовидно сложно съцветие. Обвивните листчета в 4–6 реда, ярколимонено или златистожълти, ципести, леко надлъжно нагънати, при узряването на плодовете разперени. Цветовете двуполови, жълти. Плодосемките цилиндрични, тъмнокафяви, хвърчилката от бледожълти, фино напилени власинки. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–ІХ. Размножава се със семена и коренищни издънки.
Местообитания и популации. Расте по песъчливи, тревисти и скалисти места, в планините. Популациите са сравнително малочислени, от малки групи или отделни индивиди, фрагментирани и с ограничена площ. Формирането на групи е резултат от вегетативното размножаване чрез коренищни издънки в условията на залесяване на местообитанията.
Разпространение в България. Западни гранични планини (Осоговска планина – селата Долно и Горно Раково, Долно село, Цървен дол); между 1200–1700 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Гърция, Албания, Р Македония, Сърбия, Черна гора), Кавказ, Мала Азия, Иран и Ирак.
Отрицателно действащи фактори. Малочислени и изолирани популации, ниски възобновителни възможности, залесяване, събиране за лечебни цели.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, информиране на местните общности и възстановяване на популациите, засегнати при залесяване.
Литература: Gussev, 1997.
Автор Чавдар Гусев
