Паничковидна бучка
Helvella leucomelaena (Pers.) Nannf.
Paxina leucomelas (Pers.) O. Kuntze
Сем. Helvellaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,iv)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние правилна, паничковидна, широка (2) 4–7(10) cm, с назъбен ръб, дълбока 1–5 cm; по-късно разделена на неправилни дялове; горната (спорообразуваща) повърхност често набръчкана по посока на центъра, сиво-кафява до тъмнокафява или черна, при изсъхване тъмнокафява до черна; долната повърхност гладка, окосмена, в горната част белезникава до тъмносиво-кафява, надолу по-светла до белезникава, основата почти бяла. Дръжката къса и дебела, с няколко вдлъбнатини, отвътре плътна или с кухини. Спорите елипсовидни, (18)20–25 × 10,5–13,5 µm, безцветни. Образува плодни тела през XII–VI.
Местообитания и популации. Развива се на почва в иглолистни гори, обикновено на варовита скална основа.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – Годеч), Знеполски район (Калотино), Витошки район, Средна гора (Зап. – Лозенска планина), Родопи (Зап. – резерват „Беглика“).
Общо разпространение. Европа, Северна Африка, Южна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, туризъм и др.; замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Витоша“ и резерват „Беглика“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Александров, 1969; Хинкова, Александров, 1971; Хинкова, Друмева, 1978; Dimitrova & Assyov, 2004; Denchev et al., 2006.
Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев
