Helodium blandowii (F.Weber & D. Mohr) Warnst.
Сем. Helodiaceae– Хелодиеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен листостъблен мъх. Главното стъбло столоноподобно, вторичните стъбла изправени, пересто разклонени, покрити с гъсти ризоиди и разклонени нишковидни гладки парафили. Стъбловите листа широко яйцевидни, късо заострени, надлъжно плисирани, с тясно завити назъбени листни ръбове. Листата на клонките подобни на стъбловите, по-малки. Спороносната кутийка цилиндрична, наклонена, върху гладка 3–5 cm висока дръжка. Еднодомен.
Местообитания и популации. Среща се в понижения на олиготрофни мочурища и торфища със слабо алкална реакция, образувайки плътни жълто-зелени до златисто-кафяви туфи в свободни от тревиста торфищна растителност места.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – торфището под Резньовете).
Общо разпространение. Европа (Балкански полуостров – Босна и Херцеговина, България; Западна и Средна, Скандинавия, Прибалтика, Европейска Русия), Кавказ, Североизточна, Източна и Централна Азия, Северна Америка. Субарктичен вид.
Отрицателно действащи фактори. С едно находище в България видът е твърде уязвим при засушаване и обрастване на местообитанията с конкурентни видове висши растения.
Предприети мерки за защита. Находището се намира в природен парк „Витоша“, включително на територията на резерват „Бистришко бранище“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популацията. Обявяване на вида за защитен.
Литература: Петров, 1956а.
Автор Анна Ганева
