Черна бучка
Helvella atra J. König : Fr.
Leptopodia atra (J. König : Fr.) Boud.
Сем. Helvellaceae
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii,iv)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Плодното тяло високо 3–5 cm. Шапката седловидна или неправилно наделена, широка 1–2 cm; горната (спорообразуваща) повърхност черна, долната сива до тъмносива. Дръжката цилиндрична или към основата удебелена, с 1–2 къси вдлъбнатини; 2–4 × 0,2–0,4 cm, сива до сиво-кафява, в горната част понякога до черна, в основата жълтеникаво-сива до белезникава. Спорите широкоелипсовидни, 17–19 × 10–11 µm, гладки, разположени в един ред. Образува плодни тела през VII–XI.
Местообитания и популации. Среща се на почва в иглолистни и широколистни гори.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – между гр. Влас и Слънчев бряг; „Елените“), Североизточна България (местн. Каракуз), Витошки район (Витоша – между с. Железница и с. Ковачевци), Пирин (Сев. – Банско), Родопи (Зап.).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, транспорт, замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е разположено на територията на национален парк „Пирин“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова и др., 1979; Kuthan & Kotlaba, 1988; Dimitrova & Assyov, 2004; Denchev et al., 2006.
Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев
