Червен хедизарум

Hedysarum tauricum Willd.

Сем. Fabaceae –Бобови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iv); C2a(i)]. ЗБР.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с вдървеняло коренище. Стъблата високи 20 - 30 cm, възходящи или изправени, почти от основата разклонени. Листата с 6 - 8 двойки листчета, по-къси от съцветната дръжка. Съцветията гроздовидни, с 6 - 12 цвята. Венчето дълго 13 - 16 mm, розово-виолетово. Плодът боб, късо прилегналовлакнест, дълъг 5 - 10 mm и широк 5 - 5,5 mm, сиво-зелен. Семената дълги 2,5 mm, бъбрековидни, кестеняви. Цв. VI - VII, пл. VII - VIII. Размножава се главно със семена, ограничено и вегетативно.

Местообитания и популации. Видът е представен с ограничен брой находища и малочислени, силно фрагментирани, популации. Обитава главно сухи карбонатно-черноземни почви по каменисти склонове и ерозирани терени, свързано с ниска конкурентна способност. Среща се в зона на силно антропогенно влияние. Има ограничени възобновителни способности поради ниска кълняемост на семената и неблагоприятни условия за тяхното покълване.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан; 0–100 m н. в.

Общо разпространение. Югоизточна Европа (Балкански и Кримски полуостров).

Отрицателно действащи фактори. Промени в режима на стопанисване, свлачища,

ерозия, лошо възобновяване, ниска плътност, ограничен ареал.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Мониторинг върху състоянието на популациите на вида.

Литература: Ганчев, Кочев, 1963, 1965; Кожухаров, 1976; Николов и др., 1994.

Автор Теньо Мешинев


Червен хедизарум (карта на разпространението)

Червен хедизарум (илюстрация)