Български жълт хедизарум
Hedysarum grandiflorum Pall. subsp. bulgaricum Kozuharov
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1a+2ab(ii,iii)]. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо, разклонено коренище. Стъблото високо 20–30 cm, слабо развито, разреденовлакнесто или голо. Прилистниците дълги 2–3 mm, триъгълни, кафяви. Листата 2–5 двойки, събрани при върха на съцветната дръжка, с елипсовиднояйцевидни, влакнести листчета. Съцветията гроздовидни, удължени, връхни, с 10–25 цвята. Цветовете дълги 15–25 mm. Венчето жълтеникавобяло, често с розов оттенък. Плодът боб, 5–10 mm дълъг, четинестовлакнест, с къси шипчета. Семето дълго 2 mm, бъбрековидно. Цв. V–VII, пл. VI–VIII. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се по склоновете на хълмове, в състава на ксеротермни, отворени степни съобщества, върху слабо засолени мергели и варовици. На места популациите му са многочислени и се явява доминант.
Разпространение в България. Дунавска равнина (гр. Левски – местн. Карамандол и при селата Козар, Белене, Червена и Деляновци; по долината на р. Студена между гр. Свищов и гр. Павликени – селата Совата, Хаджидимитрово, Алеково; с. Драгомирово, с. Ново село); до 300 m н. в.
Общо разпространение. Северна България. Ендемит за Дунавска равнина.
Отрицателно действащи фактори. Разораването на степните съобщества, пашата и утъпкването, естествената силна фрагментираност на популациите, ниската кълняемост на семената, привързаността на вида към определени екологични условия на средата.
Предприети мерки за защита. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Проучване на числеността и площта на популациите, на екологичните особености на вида, на заплахите. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и обявяване на най-представителните популации за защитени територии, напр. при гр. Левски (местн. Карамандол), част от долината на р. Студена (местн. Делихасан – между селата Совата и Хаджидимитрово).
Литература: Ганчев, Кочев, 1963; Кожухаров, 1976, 1984; Tzonev, 2004.
Автор Росен Цонев
