Балкански цялолист
Haplophyllum balcanicum Vand.
Сем. Rutaceae – Седефчеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii)+2ab(ii,v);C2a(ii)]. IUCN(R), ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, 15–20 cm високо, с вдървенял корен. Стъблата изправени, неясно ръбести до почти закръглени, покрити с точковидни жлези, както и листата, чашелистчетата и венчелистчетата. Листата 1–1,5 cm дълги и 1–4 mm широки, линейно-ланцетни, приседнали, голи. Цветовете в рехави, връхни щитовидни съцветия. Чашелистчетата триъгълни до триъгълно-яйцевидни, целокрайни, голи. Венчелистчетата 8–11 mm дълги, яйцевидни, в основата с тясно нокътче, жълти. Плодът5-делна кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по сухи каменисти и варовити терени с хумусно-карбонатна почва в дъбовия и буковия пояс. Малочислени групи и отделни индивиди се срещат в смесени калцифилни тревисти и храстови съобщества. Известни са две находища с малка площ.
Разпространение в България. Славянка (с. Голешево, с. Петрово); над 1000 m н. в.
Общо разпространение. Североизточна Гърция и България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, бавно самовъзобновяване на популацията, интензивното използване на терените за паша, разкриването на мраморни кариери, прокарването на пътища и др.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Разработване на План за действие за опазване на вида; мониторинг на състоянието и възобновителните възможности на популацията с цел оптимизиране режима на охрана; поддържане и размножаване на видаex-situ , при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Стоянов, Стефанов, 1948; Петрова, 1979; Ганчев, 1980; Евстатиева, 1984а; Hermann et al., 1931; Townsend, 1968.
Автор Антонина Виткова
