Hamatocaulis vernicosus (Mitt.) Hedenäs

Сем. Campyliaceae - Кампилиеви

Природозащитен статут. Уязвим [VU D2]. ЗБР, БК, ДХ.

Морфология и биология. Едър многогодишен листнат страничноплоден мъх. Образува бледозелени до кафеникави лъскави групи. Стъблата лежащи или приповдигащи се, 8–30 cm дълги, пересто разклонени, със сърповидно извит връх. Листата надлъжно плисирани, яйцевидно ланцетни, дълго заострени, силно сърповидно извити на една страна, целокрайни. Жилката единична, завършваща под върха, жълта. Двудомен, рядко спороноси. Спороносната кутийка наклонена, цилиндрична, извита, разположена върху дълга дръжка.

Местообитания и популации. Среща се в преовлажнени понижения или потопен в мочурища, торфища и край потоци. Умерено минеротрофен. Популациите са с ограничено разпространение и добра плътност. Има ограничен размножителен потенциал.

Разпространение в България. Стара планина (Зап. – над с. Копиловци; Ср. – местн. Паниците над гр. Калофер и над с. Антон), Пирин (района на гр. Банско), Рила (над туриситчески комплекс „Боровец“), Средна гора (Зап. – над гр. Копривщица в местн. Белия камък).

Общо разпространение. Балкански полуостров, Западна, Централна и Северна Европа, Сибир, Източна Азия, Северна Африка, Северна и Централна Америка. Бореален вид.

Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения.

Предприети мерки за защита. Вид, чийто местообитания се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите. Мочурищата в района на местн. Белия камък в Средна гора да се обявят за защитена местност.

Литература: Podpéra, 1911; Mickiewicz et al., 1966.

Автор Райна Начева


Hamatocaulis vernicosus (карта на разпространението)

Hamatocaulis vernicosus (илюстрация)