Haasiella venustissima (Fr.) Kotl. & Pouzar
Сем. Tricholomataceae - Есенни гъби
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние изпъкнала, по-късно вдлъбната в средата до фуниевидна, 2–6 cm в диаметър, оранжево-червена, оранжева, избледняваща до светлооранжево-жълта, влакнестонабраздена до гладка; ръбът вълновиден. Пластинките силно низбягващи, вилужно разклонени и свързани помежду си (анастомозирани), средно гъсти до гъсти, светлооранжеви. Пънчето цилиндрично, 3–5,5 ´ 0,2–0,6 cm, светлооранжево, влакнесто-люспесто, в основата с бял памуковиден мицел. Месото светложълто-оранжево. Спорите широкоелипсовидни до почти кръгли, 6–8 ´ 3,8–6 mm, жълтеникави, брадавичести. Образува плодни тела през X–XII.
Местообитание и популации. Среща се на почва или на мъртви клонки в широколистни гори и храсти (ясен –Fraxinus , дъб –Quercus , акация –Robinia pseudoacacia , черен бъз –Sambucus nigra , люляк –Syringa vulgaris и др.). До момента са известни 4 популации. В находищата са регистрирани еднократно големи групи (15–42) плодни тела.
Разпространение в България. Знеполски район (Голо бърдо – над гр. Радомир), Западни гранични планини (Огражден – над с. Първомай, Осоговска планина – над гр. Кюстендил), Родопи (Зап. – над гр. Доспат).
Общо разпространение. Европа Австрия, България, Германия, Чехия, Словакия, Швеция).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на залесяване, дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, пожари, замърсяване на почвите от бита.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Gyosheva, 2000; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева