Оловносив гиродон
Gyrodon lividus (Bull. : Fr.) Sacc.
Сем. Paxillaceae – Паксилусови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 15 cm в диаметър, дъговидна до плоска, охреножълта до сивкавобежава. Пънчето централно, цилиндрично или стесняващо се към основата, сивкаво, ръждивокафяво или на места червено. Местото бледожълто, на въздуха слабо посиняващо. Тръбиците къси, низбягващи, жълти, порите жълти, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 5–7 × 4–5 μm. Образува облигатна микориза с различни видове елша (Alnus).
Местообитания и популации. Обитава съобщества с участие на различни видове елша (Alnus).
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Пирин (Сев.); до около 900 m н. в. Не е намиран в страната след 1962 г.
Общо разпространение. Европа, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и на инфраструктурата в района на известните находища.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени територии (защитена местност „Аладжа манастир“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Изследване на площта и числеността на популациите. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Хинкова, 1961, 1965; Galli, 1998; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
