Тройновилужна мишорка
Gypsophila trichotoma Wend.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата в основата полегнали, нагоре приповдигащи се, разклонени, дълги 50–100 cm, голи или влакнести. Листата срещуположни, яйцевидни, дълги 3–7 cm, широки 1–3,5 cm, жлезистовлакнести, с 3–5 жилки, ситно ресничести. Съцветията разклонени рехави метлици с твърди клонки. Цветовете дребни, венчелистчетата 5,5–6 mm дълги, бели, бледорозови, понякога червени. Плодът кълбеста кутийка, 3–4 mm в диаметър. Цв. VІІ–ІХ, пл. VІІІ–ХІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава крайбрежни влажни глинести и песъчливи места, често засолени; среща се и по крайбрежни скали (Калиакра). Има данни за 11–13 находища (район на разпространение под 1000 km2 и заемана площ под 10 km2). От популациите със съвременни данни по-многочислени (над 500 индивида) са тези в района на Варненското езеро и южно от н. Зеленка. Популациите при Атанасовското езеро и местн. Пода при Бургас са с по около 100 индивида, но повечето са малочислени.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие – посочва се за цялото протежение, но достоверни данни има за районите на север от местн. Пода при Бургас; до 50 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна и Средна Азия, Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Инфраструктурното развитие, промените в хидрологичния режим, туризмът, събирането на съцветията за декорация (района на Варна).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата са в границите на защитени територии (резерватите „Калиакра“ и „Атанасовско езеро“, защитените местности „Поморийски солници“ и „Пода“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Контрол за спазване на режимите на защитените територии. Мониторинг на състоянието на популациите, особено в находищата с активна туристическа дейност. Контролиране на борсите и пазарите за цветя, разясняване на необходимостта от опазване сред концесионерите на плажове и търговците на цветя.
Литература: Йорданов, 1936; Вълев, 1966; Мешинев и др., 1994; Филипова-Маринова и др., 2000, 2002; Петрова, Венкова, Герасимова, 2002; Velenovský, 1898; Petrova & Apostolova, 1995.
Автор Антоанета Петрова
