Текирска мишорка
Gypsophila tekirae Stef.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4c; B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото до 50–60 cm високо, сиво-зелено, голо. Листата овално-яйцевидни, до 9 cm дълги и 2,7 cm широки, полуобхващащи стъблото, с 3–5 жилки, голи. Цветовете дребни, многобройни, събрани в метличесто съцветие; венчелистчетата бели. Плодните кутийки голи, равни на дължината на чашките. Образува многобройни, дребни, бъбрековидно-закръглени семена, които нямат период на покой и имат добра кълняемост. Цв. VІ, пл. Х. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи варовити места, в тревисти съобщества. Индивидите се срещат и в затревени участъци сред лозови масиви. Популацията е съставена от няколко десетки екземпляра, които са разпределени на територия не надвишаваща 1 ha. Образува групи от различен брой индивиди.
Разпространение в България. Тракийска низина (Бесапарски ридове); 180–350 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Местообитанията на вида са силно антропогенно повлияни – отглеждат се лозя, има прокарани черни пътища и в близост работи кариера за варовик. При промяна на начина на ползване на територията (разораване, строителство) е възможно да се унищожи популацията. Видът има слаби конкурентни възможности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията е в защитена местност „Огняново-Синитевски рид“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. През 1993 г. са внесени семена за трайно съхранение в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Необходими мерки за защита. Разработване на план за действие за опазване на вида; поддържане и обновяване на семенен материал за трайно съхранение.
Литература: Вълев, 1966; Станев, 1984; Stefanoff, 1929.
Автор Ива Апостолова
