Grimmia teretinervis Limpr.
Сем. Grimmiaceae– Гримиеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2]. Видът е включен в Червената книга на мъховете в Европа с категория „уязвим“.
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата гъсти, тъмнозелени до черни, 1–3 cm високи. Стъблата нишковидни, слабо разклонени. Листата овално ланцетни, със заострен или със закръглен връх и къс назъбен осил, по-добре развит при горните листа. Жилката силно развита, кафеникава, изпъкнала и от двете страни на листа. В Европа са известни само женски индивиди. Не образува развъдки, но понякога се развиват листовидни структури за вегетативно размножаване. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се на открити места върху сухи варовити скали и пясъчници.
Разпространение в България. Североизточна България (Побитите камъни, Варненско).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Румъния), Централна Европа (Австрия, Чехия, Словакия, Германия, Швейцария, Унгария, Италия, Словения), Северна Африка, Северна Америка. Алпийски вид.
Отрицателно действащи фактори. Силно ограничен потенциал за размножаване и разпространение (в Европа не спороноси), инфраструктурно развитие и атмосферно замърсяване.
Предприети мерки за защита. Находището се намира в района на защитена местност „Побитите камъни“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът е включен в мониторинговата програма на Националната система за мониторинг на биоразнообразието.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценката на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите. Обявяване на вида за защитен.
Литература: Šmarda, 1970; ECCB, 1995.
Автор Анна Ганева
