Grifola frondosa (Dicks. : Fr.) Gray
Сем. Polyporaceae –Полипорови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iv)]
Морфология и биология. Плодното тяло масивно (до 40 cm в диаметър), съставено от централно пънче, разклонено от основата на многочислени клончета, носещи ветриловидни шапки, 2–8 cm в диаметър, керемидовидно наредени, често сраснали помежду си, сиво-лилави, по-късно кафяви до тъмнокафяви, кожесто-месести; повърхността финомъхеста, гладка, при старите радиално набръчкана; ръбът вълновиден. Тръбичките низбягващи, бели до жълтеникавокафяви с ъгловати, едноцветни пори. Пънчето късо и дебело до 10 cm, кремаво; разклоненията плоски, с различна дебелина, едноцветни. Месото тънко в шапките, дебело в пънчето и разклоненията, бяло. Спорите яйцевидни до елипсовидни, 6–7 × 4–4,5 µm, безцветни, гладки. Образува плодни тела на големи туфи през VI–X.
Местообитание и популации. Развива се паразитно в основата на живи дървета или сапротрофно на пънове в широколистни (дъб –Quercus , габър –Carpinus , бук –Fagus , кестен –Castanea , клен –Acer) и смесени гори.
Разпространение в България. Знеполски район (Голо Бърдо – резерват „Острица“), Родопи (Зап. – над гр. Велинград).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Австралия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна в хабитатите в резултат на залесяване, дърводобив, туризъм и отдих, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е на територията на резерват „Острица“.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1928; Gyosheva, 1994; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автори Мелания Гьошева, Георги Т. Стойчев