Далматинска змийска трева
Goniolimon dalmaticum (C. Presl) Rchb. f.
Сем. Plumbaginaceae − Саркофаеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 10−20 cm високи цветоносни стъбла. Листата приосновни, обратноланцетни до лопатовидни, в съцветието люспести, кафяви. Цветовете в класчета по 1−3, групирани в дълги класове, събрани в щитовидно до широко пирамидално съцветие с крилати клонки; цветната чашка тясно фуниевидна, ципеста, бяла, 5-делна, в основата четинеста; венчето пурпурночервено, след прецъфтяване почти скрито в чашката. Плодът едносеменна кутийка. Цв. VI−VII, пл. VII−VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по сухи варовити каменисти и скалисти места на плитки, ерозирани хумусно-карбонатни почви, предимно в буковия пояс. Популациите са силно фрагментирани, с много ниска численост.
Разпространение в България. Славянка; между 1000 и 1500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България, ?Гърция, Р Македония, Република Хърватска, Сърбия, Черна гора, Европейска Турция).
Отрицателно действащи фактори. Потенциална заплаха за вида са горските пожари, ерозионните процеси, вероятността от опасване и от утъпкване от животни и хора, които нарушават естественото му възобновяване и стесняват неговия арел на територията на страната.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в резервата „Алиботуш“ и попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана; съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и проучване на възможностите за размножаване и отглеждане в експериментални колекции с оглед и на декоративните качества на вида.
Литература: Анчев, 1982, 1984; Pignatti, 1972.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
