Goniolimon besseranum (Rchb.) Kusn.
Сем. Plumbaginaceae – Саркофаеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii); C1]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 10–30 cm високо стъбло, в основата с кафяви листни остатъци. Листата в розетка, обратноланцетни, целокрайни, по ръбовете ресничести, на дълги крилати дръжки. Съцветието пирамидално, с тясно крилати клонки. Цветовете в едно- до двуцветни класчета, групирани в класове, в основата с кожести, на върха триделни присъцветници. Венчето тръбесто, бледовиолетово, след прецъфтяване скрито в чашката. Плодът кутийка, с едно семе. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми, размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по сухи каменисти и песъчливи места, предимно на силикатен терен. Популациите са малочислени, с дисперсна структура от пръснати единични растения. С по-добра численост са тези по Черноморското крайбрежие.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Североизточна България; до около 200 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа (България, Румъния), на изток до Одеса и Херсон.
Отрицателно действащи фактори. Промените в инфраструктурата по Черноморското крайбрежие, курортното строителство и активизирането на свлачищни процеси водят до промени в естествените местообитания на вида и намаляване на площта на популациите. Поради декоративните качества на растенията, част от щетите в популациите настъпват в резултат от събирането им за сухи букети.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата са в защитени територии (резерват „Калиакра“, защитени местности „Бежаново“ и „Яйлата“) и попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Проучване на възможностите за отглеждане извън естествените местообитания с оглед декоративната стойност на растенията.
Литература: Анчев, 1982, 1984; Петрова, Венкова, Герасимова, 2002; Pignatti, 1972.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев