Виолетова тръбенка
Gomphus clavatus (Pers. : Fr.) Gray
Сем. Gomphaceae – Тръбенки
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(i,iii,iv)]
Морфология и биология. Плодното тяло фуниевидно, с плоска или вдлъбната горна част, високо 8–12 cm, широко 4–10 cm. Горната повърхност суха, финокадифена, неправилно нагъната, виолетова, месночервена до жълто-кафява; ръбът вълновиден, дълбоко насечен. Спороносният слой разположен на външната повърхност върху силно низбягващи, вилужно разклонени или мрежовидни, виолетови, виолетово-кафяви до охренокафяви гънки или жилки. Основата (пънчето) на плодното тяло гладка, финокадифена. Месото бяло. Спорите елипсовидни, 10–14 ´ 4–6 mm, охрени до жълто-кафяви, дребнобрадавичести. Образува плодни тела (обикновено сраснали в основата по няколко) на групи и самодивски кръгове, VII–X.
Местообитание и популации. Среща се в иглолистни (смърч –Picea , бор –Pinus) и смесени (бук –Fagus , бор –Pinus) гори на песъчливи и варовити почви. В повечето от находищата са регистрирани големи групи или кръгове на едно или няколко места.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – биосферен резерват „Бистришко бранище“, под х. „Боерица“, над х. „Фонфон“), Пирин (Сев. – над гр. Банско), Рила (над гр. Сестримо, над с. Радуил, в местн. Паничище над гр. Сапарева баня).
Общо разпространение. Европа, Северна Азия, Северна Америка, Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари; събиране за храна за лични нужди.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на националните паркове „Пирин“ и „Рила“, природен парк „Витоша“ и биосферен резерват „Бистришко бранище“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1954, 1955а, 1958б; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
