Гол сладник
Glycyrrhiza glabra L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дебело коренище, с издънки. Стъблата изправени, високи до 100 cm, силно разклонени, жлезистовлакнести. Листата нечифтоперести. Цветовете събрани в странични цилиндрични, рехави съцветия. Чашката много по-къса от венчето. Венчето дълго 7–12 mm, лилаво. Яйчникът и бобът жлезистовлакнести, гладки. Семената закръглени, зеленикави. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ−VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се по сухи тревисти места.
Разпространение в България. Дунавска равнина (с. Белцов – местн. Вехти Белцов; долното течение на р. Янтра; гр. Никопол – местн. Плавaла; с. Долни Вит – местн. Пясъка; край с. Байкал, Плевенско – местн. Чешмата; с. Коиловци – местн. Палаза).
Общо разпространение. Южна (Средиземноморие) и Източна Европа и Югозападна Азия. На много места в Югозападна Европа натурализиран.
Отрицателно действащи фактори. Голяма част от находищата на вида се намират в райони на усилена селскостопански дейност и в населени места. Видът е ценно лечебно растение и се използва в официалната и народната медицина от дълбока древност, което допълнително повишава неговата уязвимост.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията му влиза в защитена местност при с. Долни Вит. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на състоянието на находищата, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана. Съхраняване на семена в Националната семенна банка в гр. Садово и култивиране на вида.
Литература: Кожухаров, 1976, 1984; Тодоров, 1979; Генова и др., 1998.
Автор Люба Евстатиева
