Грудков здравец
Geranium tuberosum L.
Сем. Geraniaceae – Здравецови
Природозащитен статут. Застрашен [EN A4c].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с подземна грудка. Стъблото в горната част разклонено. Листата силно разделени и нарязани. Цветовете по два върху обща съцветна дръжка. Цветните дръжки простовлакнести. Чашелистчетата дълги 4–8 mm. Венчелистчетата по-дълги от чашелистчетата, на върха на 1/3 дълбоко разделени, розово-лилави, с тъмнолилави жилки. Плодът суха разпадлива кутийка. Плодните дялове в горната си част със странична жилка, със запазващи се след узряване на семената дъговидно извити осили. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте из дъбови гори, в храстови съобщества при доминиране наPaliurus spina - christi иCarpinus orientalis , в покрайнините на обработваеми площи (ниви, лозя, овощни градини). Популациите са малочислени.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Стара планина (Изт.), Знеполски район, Славянка, Родопи (Изт.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; до 800 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Кавказ, Югазападна Азия, Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Ниската численост на популациите, усилената ескплоатация (паша, утъпкване, оран, овощни градини, лозя) на заеманата от вида територия, характеризираща се с фрагментарно запазена естествена растителност и висока степен на почвена ерозия.
Предприети мерки за защита. Находището при с. Нова Ловча (Славянка) се намира в границите на защитена местност „Славянка“. Находището при с. Венец (Изт. Стара планина) попада в границите на природна забележителност „Лалкото“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения по Закона за биологичното разнобразие; съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Петрова, Кожухаров, 1979; Петрова, 1984; Димитров, 1994; Webb & Ferguson, 1968; Greuter et al., 1989; Velcev & Vassilev, 2002.
Автор Пепа Игнатова
