Бохемски здравец
Geranium bohemicum L.
Сем. Geraniaceae - Здравецови
Природозащитен статут. Застрашен [EN A4c]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно до двугодишно тревисто растение. Стъблото изправено, често силно разклонено. Листата дълбоко дланевидно разделени до нарязани, горните почти приседнали. Цветовете по два върху обща съцветна дръжка. Чашелистчетата с дълго осилче. Венчелистчетата по-дълги от чашелистчетата, обратнояйцевидни, на върха дълбоко врязани, светлолилави с по-тъмни жилки. Плодът суха разпадлива кутийка. Плодните дялове гладки, разпереновлакнести, със запазващи се след узряване на семената, гъстовлакнести дъговидно извити осили. Цв. VІ - VІІ, пл. VІІ - VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте в ниските части на планините из смесени широколистни гори с основни дървесни видовеQuercus petraea, Carpinus betulus, Fagus sylvatica , с преобладаващо мезофилен характер. Популациите са малочислени, понякога състоящи се от единични индивиди.
Разпространение в България. Струмска долина, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи, Странджа; до 1500 m н. в.
Общо разпространение. Източна, Централна и Южна Европа, Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Ниската численост на популациите, слабата възпроизводителна способност. Влошаването на качеството на местообитанията в резултат на замърсяване и строителни дейности, свързани с туризма.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата в Рила попадат в границите на природен парк „Рилски манастир“ и резерват „Парангалица“ в национален парк „Рила“. Повечето находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Опазване на местообитанията с ограничаване на строителната дейност и източниците на замърсяване. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Петрова, Кожухаров, 1979; Петрова, 1984; Webb & Ferguson, 1968; Greuter et al., 1989.
Автор Пепа Игнатова
