Осилест здравец
Geranium aristatum Freyn & Sint.
Сем. Geraniaceae – Здравецови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ac(i,ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно коренищно тревисто растение. Стъблата 25–70 cm високи, прави, в основата почти голи, в горната част жлезисто влакнести. Приосновните листа в розетки, с дълги дръжки, 5–10 cm в диаметър, жлезисто-влакнести; стъбловите срещуположни, в долната част с дълги, в горната с къси дръжки. Цветовете по два на обща съчленена жлезисто влакнеста съцветна дръжка, събрани в многоцветни връхни съцветия. Чашелистчетата 9–10 mm дълги, 3–4 mm широки, с 4–7 mm дълъг жлезисто-влакнест осил, завити назад по време на цъфтеж, изправени при плодношение. Венчелистчетата 11–17 mm дълги, 5–8 mm широки, продълговато елиптични, синкаво виолетови с по-тъмни жилки, силно извити назад. Плодните дялове с 2–4 напречни ребра в горната част, с дълъг около 30 mm завит осил. Семената 4–4,5 mm дълги, кафяви. Цв. V–VІІ, пл. VІ–VІІІ. Насекомоопрашващо се. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава влажни сенчести места в ливади, окрайнини на гори.
Разпространение в България. Западни гранични планини (Влахина планина); 1300–1400 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (планините на Южна Албания, Северозападна Гърция, Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Малобройни популации, заемащи малка площ, с ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Събиране и депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Webb & Ferguson, 1968; Petrova, 2006b.
Автор Ана Петрова
