Чернеещ геоглосум
Geoglossum umbratile Sacc.
Geoglossum nigritum Cooke
Сем. Geoglossaceae
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) с игловидна или езиковидна форма, високи 4–10 cm, с тънка, цилиндрична, финолюспеста или почти гладка, матово кафяво-черна или черна дръжка, 2–6 × 0,2–0,7 cm и с ланцетна, сплескана връхна фертилна част, заемаща ¼–? от цялата дължина на апотеция, широка 0,4–0,8 cm, светлоглинеста, матовосиво-черна до почти черна, ясно отделена от дръжката. Спорите тясноцилиндрични, 60–85 × 4,5–7 μm, повече или по-малко извити, гладки, със 7–8 септи, кафяви. Образува плодни тела през VIII–IX.
Местообитания и популации. Среща се на почва, сред треви и мъхове на поляни и край пътища, в торфени блата и в гори на сухи или влажни бедни песъчливи почви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – курорт „Елените“).
Общо разпространение. Европа, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на селскостопански дейности, животновъдство, утъпкване на индивиди вследствие на преминаването на туристи през находищата.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището на вида е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva et al., 2006.
Автор Евтимия Димитрова
