Петниста тинтява
Gentiana punctata L.
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дебело, вертикално коренище и стерилни издънки. Стъблата високи 20–40 cm, единични или по няколко, неразклонени, в основата обвити с влагалищата на приосновните листа. Приосновните листа дълги 6–10 cm, широки 5–7 cm, с 5–7 жилки, стъбловите по-къси, с 3–4 жилки. Цветовете по 2–3, приседнали, прешленесто разположени в пазвите на листата. Чашката дълга 5–7 mm, 4–5 пъти по-къса от венчето, звънеста, ципеста. Венчето дълго 25–30 mm, зеленикавожълто, с тъмнолилави точки, 5–7-делно, свободните дялове по-къси от венечната тръбица, придатъците много къси. Кутийката дълга 20–25 mm, вретеновидна. Семената закръглени, широко-ципестокрилати, по повърхността мрежести. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ−ІХ. Опрашва се от насекоми и по-рядко от вятъра. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по алпийски поляни и каменисти склонове, често с голям наклон, сред каменни потоци и сипеи, както и в скални, ниши, почти лишени от почвена покривка. Наклонът на терените варира между 10 и 45º, най-често със северно изложение или със северна компонента. Среща се изключително върху силикатна скална основа. Почвите са предимно планинско-ливадни, силно скелетни, маломощни, често с излаз на скала. Овлажняването е добро, тъй като терените са в близост до езера или снежни преспи.
Разпространение в България. Стара планина, Витошки район, Пирин, Рила; между 1800 и 2700 m н. в. Посочва се за Западни Родопи и Западни гранични планини (Осоговска планина), но през последните 70 години няма данни за тези местообитания.
Общо разпространение. Централна и Югоизточна Европа, Пиренейски полуостров, о. Корсика и Сардиния, Балкански полуостров. Видът достига Мала Азия и Индия.
Отрицателно действащи фактори. Събиране за лекарство за лични нужди или за търговия на международните пазари, като за целта се изваждат целите растения с коренищата и корените, активизиране на планинския туризъм, строителство на пътища. Ограниченото разпространение, лошото възобновяване, високата смъртност на младите индивиди и ниският темп на нарастване (семеначетата цъфтят на осмата година от поникването) допълнително се отразяват неблагоприятно върху състоянието на популациите и водят до тяхното намаляване и изчезване. Има потенциална заплаха от природни бедствия (пожари). Направените подробни проучвания през последните 10 години върху разпространението на вида в страната установи намаляване и дори изчезване на някои от популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите му се намират на територията на националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, резерватите „Парангалица“, „Централен Рилски резерват“, резерват „Риломанастирската гора“ в Рила, „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Юлен“ в Пирин, „Северен джендем“, „Пеещи стени“, „Стара река“, „Царичина“ в Стара планина, природен парк „Витоша“ и др. Голяма част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на състоянието на находищата, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана. Съхраняване на семена в Националната семенна банка и култивиране на вида.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Ганчев, 1984; Виткова, Евстатиева, 1999; Евстатиева, Виткова, 1999; Евстатиева, Хардалова, 2000; Георгиева, 2007; Кozhuharova, 1994, 1995; Кozhuharova et al., 1994; Georgieva & Evstatieva, 2000; Georgieva & Rusakova, 2000; Georgieva, 2003.
Автор Люба Евстатиева
