Снежна тинтява
Gentiana nivalis L.
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii,v)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение, високо (2)5−20 cm, с тънки корени. Стъблата прави, единични или по няколко, прости или разклонени, наребрени. Приосновните листа в розетка, приседнали, яйцевидни; стъбловите ланцетни до ланцетноелипсовидни, в основата сраснали във влагалища. Цветовете по 1−5(7), връхни или пазвени. Венчето дълго 15−25 mm, наситеносиньо, свободните дялове 3−4 пъти по-къси от венечната тръбица, яйцевидно-ланцетни до яйцевиднотриъгълни. Плодът кутийка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Цветовете са автогамни. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Високопланински вид, обитаващ мочурливи и торфенисти ливади, торфища, крайпоточни места, скални влажни полянки. Популациите са силно фрагментирани, индивидите растат на малочислени групи или поединично.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Рила; над 1800 m н. в. Посочва се за Предбалкан (Изт.), Стара планина (Ср.), Пирин, Родопи (Зап.).
Общо разпространение. Северна Европа, планините на Южна Европа на юг до Пиренейте, Южните Апенини и България, Югозападна Азия (Мала Азия), Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, ограничено разпространение на вида, ниска плътност на популациите. Привързаност към специфични местообитания, утъпкване от туристи и засушаване на хабитатите.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в границите на природен парк „Витоша“ и национален парк „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Kozuharova, 1994.
Автор Даниела Иванова
