Жълта тинтява
Gentiana lutea L.
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дебело, вертикално коренище и стерилни издънки. Стъблата високи 50–80 cm, единични или по няколко, неразклонени, в основата обвити с влагалищата на приосновните листа. Приосновните листа дълги 12–20 cm, широки 5–10 cm, с 4–5 жилки, стъбловите по дребни, с 3 жилки. Цветовете по много, прешленесто разположени в пазвите на горните двойки листа или връхни. Чашката 2 пъти по-къса от венчето, слабо издута, ципеста. Венчето дълго 16–25 mm, жълто, без петна, 5–7-делно, свободните дялове линейни, много по-дълги от венечната тръбица. Кутийката дълга 10–12 mm, продълговато-ланцетна. Семената закръглени, широко ципестокрилати, по повърхността брадавичести. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ−ІХ. Опрашва се от насекоми и по-рядко от вятъра. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по каменисти склонове или горски поляни, разположени близо до горната граница на гората, върху силикатна или варовикова скална основа. Почвите най-често са планинско-ливадни или тъмноцветни планинско-горски, мощни и с различна степен на овлажняване. Наклонът на терените варира от почти равен до 45º. По-голяма част от местообитанията на вида са открити, светли, най-често с южно изложение.
Разпространение в България. Стара планина, Витошки район, Пирин, Рила, Родопите; между 1600 и 2150 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Югоизточна Европа, Пиренейски полуостров, о. Корсика и Сардиния, Балкански полуостров. Видът достига Мала Азия и Индия.
Отрицателно действащи фактори. Събиране за лекарство, като за целта се изваждат целите растения с коренищата и корените, активизиране на планинския туризъм, строителство на пътища. Ограниченото разпространение, лошото възобновяване, високата смъртност на младите индивиди и ниският темп на нарастване (семеначетата цъфтят на осмата година от поникването) допълнително се отразяват неблагоприятно върху състоянието на популациите и водят до тяхното намаляване и изчезване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите му влизат в националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, резерватите „Парангалица“, „Централен Рилски резерват“, резерват „Риломанастирската гора“ в Рила, „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Юлен“ в Пирин, „Северен джендем“, „Пеещи стени“, „Стара река“, „Царичина“ в Стара планина, природен парк „Витоша“. Голяма част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на състоянието на находищата, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана. Съхраняване на семена в семенна банка и култивиране на вида.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Ганчев, 1984; Виткова, Евстатиева, 1999; Евстатиева, Виткова, 1999; Евстатиева, Хардалова, 2000; Георгиева, 2007; Кozhuharova, 1994, 1995; Кozhuharova et al., 1994; Vladimirov & Kozhuharov, 1997; Georgieva & Evstatieva, 2000; Georgieva & Rusakova, 2000; Georgieva, 2003.
Автор Люба Евстатиева
