Genista germanica L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii); C2a(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Храст, 10–60 cm висок, с многобройни надземни разклонения. В пазвите на листата обикновено се формират прости, до 2 cm дълги бодли, но понякога такива липсват, както е в българските популации. Листата прости, елиптични, на върха заострени, почти приседнали, целокрайни, без прилистници. Съцветията разположени по върховете на клонките. Чашката дълго влакнеста, двуустна. Цветовете жълти. Бобът 1 cm дълъг, до 0,5 cm широк, влакнест, с 1–2 лещовидни семена, кафяви и гладки. Цв. V–VІ, пл. VІІ–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава покрайнините на смърчови и смесени смърчово-бялборови гори. Популацията е малочислена и не надвишава 50–100 индивида. По-голямата част от нея е разположена покрай горски път.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – в района на яз. „Тошков чарк“ и яз. „Широка поляна“); 1600 m н. в.
Общо разпространение. Централна Европа, Западна Русия.
Отрицателно действащи фактори. Местообитанията на вида са на границата на гората, в съседство с горски пътища. По-интензивното ползване на пътищата би увеличило вероятността за унищожаване на индивидите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Разработване на план за действие за опазване на вида.
Забележка. В предходното издание на Червена книга на НР България (Велев, 1984) този вид е оценен като „изчезнал“ поради липса на данни за него за повече от 50-годишен период.
Литература: Кузманов, 1976; Велев, 1984.
Автор Ива Апостолова