Скална тинтява
Gentiana frigida Haenke
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ac(i,iii); D]. ЗБР. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблата високи 1–7 cm, в основата обвити с влагалищата на старите листа. Листата линейноланцетни, заострени, приседнали или на съвсем къси дръжки. Цветовете бледожълти, със сини точки и чертички, събрани по 2–3 във връхно съцветие. Плодът суха, елипсовидноланцентна кутийка. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Расте по открити силикатни скалисти и тревисти места в алпийската зона, по северни и северозападни склонове, на плитка планинско-ливадна почва. Популациите в Рила са с малка численост. Участват в съобществата наCarex rupestris, Carex curvula, Sesleria riloensis, Festuca riloensis, Primula minima, Armeria alpina и др.
Разпространение в България. Стара планина (Зап.), Рила (вр. Дено, вр. Мусала, около яз. „Калин“); между 2550 и 2840 m н. в.
Общо разпространение. Планините в Централна Европа (Алпи, Карпати), Австрия, Словакия, Полша, Румъния, Словения, Босна и Херцеговина, Албания и България.
Отрицателно действащи фактори. Туризъм, събиране на растението като атрактивен вид.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изготвяне и поставяне в хижите на цветни дипляни с информация за вида с цел опазването му.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Ганчев, 1984; Hayek, 1930.
Автор Димитър Димитров
