Къдрава горчивка

Gentianella crispata (Vis.) Holub

Сем. Gentianaceae – Тинтявови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iii,v)]. ЗБР.

Морфология и биология. Двегодишно тревисто растение, 2–10(15) cm високо. Стъблата прави, единични, обикновено разклонени, с останки от миналогодишни листа в основата. Приосновните листа в розетка, обратно яйцевидни до лопатовидни; стъбловите ланцетни до яйцевидно-ланцетни, по ръба къдрави. Цветовете 5-делни, многобройни, връхни или по разклоненията и в пазвите на листата. Чашката звънеста, дяловете към върха разперени, по ръба черни, задебелени и вълновидни. Венчето 12–20 mm дълго, виолетово, синьо, жълтеникаво до бяло, свободните му дялове по-къси от тръбицата, ланцетно-елипсовидни, заострени. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. По каменисти планински, често влажни ливади и поляни в иглолистния пояс, на варовик. Популациите са силно фрагментирани. Расте на малочислени групи и единично.

Разпространение в България. Славянка; 1500–2000 m н. в.

Общо разпространение. Централната част на Балканския полуостров, Южна Италия.

Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение на вида; ниска плътност на популациите; туризъм; паша; утъпкване; пожари.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в границите на резерват „Алиботуш“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори; мониторинг на състоянието на популациите; съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Петрова, 1984.

Автор Даниела Иванова


Къдрава горчивка (карта на разпространението)

Къдрава горчивка (илюстрация)