Истинска горчивка
Gentianella amarella (L.) Börner
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iv,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно или двегодишно тревисто растение, 5–30(40) cm високо. Стъблата прави, единични, от основата или в горната част разклонени. Приосновните листа обратно яйцевидни, в розетка; стъбловите яйцевидни до линейно-ланцетни, целокрайни. Цветовете (4)5-делни, многобройни, на къси дръжки, връхни и по разклоненията на стъблото. Чашката цилиндрична, с неравни, целокрайни дялове. Венчето 12–14(20) mm дълго, розово, пурпурно, бледосинкаво, синьо до бяло, свободните му дялове по-къси от тръбицата, продълговато яйцевидни, тъпи. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По тревисти и каменисти места в иглолистния и субалпийския пояс. Популациите са силно фрагментирани, съставени от малки групи или отделни индивиди.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – между вр. Ушите и вр. Кучето, Козята стена, Демиркапия, вр. Исполин, вр. Шипка); над 1800 m н. в.
Общо разпространение. Северна, Централна, Източна и Югоизточна (Балкански полуостров) Европа.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение на вида; ниска плътност на популациите; активен туризъм; утъпкване; паша; залесителни мероприятия.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в границите на националния парк „Централен Балкан“, в резервата „Козя стена“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори; мониторинг на популациите; съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Петрова, 1984; Гусев и др., 1999.
Автор Даниела Иванова
