Безстъблена тинтява
Gentiana acaulis L.
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,v)+2ab(i,ii,iii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с тънко коренище. Стъблата скъсени, в основата с остатъци от стари листа, често със стерилни издънки. Приосновните листа елипсовидно-ланцетни до елипсовидни, разположени в розетка, приседнали или на къси дръжки. Стъбловите листа една двойка, често в основата на цветовете. Цветовете единични, връхни. Чашката звънеста, 3 пъти по-къса от венчето. Венчето 50–70 mm дълго, синьо, петделно, дяловете по-къси от венечната тръбица. Плодът разпуклива кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава скалисти места и поляни между 1400 и 2100 m н. в. Има ограничено разпространение в Западна и Средна Стара планина. Образува фрагментирани популации с ниска численост. Среща сe единично или на малки групи от по няколко индивида.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – Петрохан; Ср. – Троянска и Карловска планина), 1400 –2100 m н. в.
Общо разпространение. Централна, Южна и Югоизточна (Балкански полуостров) Европа.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на индивиди вследствие преминаване на туристи през находищата, събиране за декоративни цели, утъпкване от животни, паша.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Находищата в Средна Стара планина са в границите на национален парк „Централен Балкан“.
Необходими мерки за защита. Проучване на площта, числеността и мониторинг на състоянието на популациите, с цел оптимизиране режима на охрана; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Ганчев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
