Веленовскиево еньовче
Galium velenovskyi Ancev
Сем. Rubiaceae – Брошови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii)]. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение в основата с гъсто облистени стерилни издънки, формиращи рехави чимове. Цветоносните стъбла високи 10–30 cm. Листата в прешлени, линейни до игловидни, с подвити ръбове, на върха с осил. Цветовете групирани в полусенници, събрани в тясно метличесто съцветие. Венчето дребно, бяло, 4-делно, дяловете на върха нишковидни. Плодовете сухи, разпадливи на две кафяви бъбрековидни орехчета. Цв. V–VI, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по варовити скалисти места и скални поляни върху плитки хумусно-карбонатни, често силно ерозирани почви в ксеротермния дъбов пояс. Образува неголеми разкъсани популации. Участва в съобщества наQuercus pubescens, Carpinus orientalis, Paliurus spina - christi, Colutea arborescens и др.
Разпространение в България. Родопи (Изт.), Тракийска низина (Свиленградско); между 250 и 500 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването, промените в режима на стопанисване на земите и горските пожари се отразяват неблагоприятно върху условията в местообитанията и са причина за намаляване на числеността на популациите.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Две от находищата в Източни Родопи са в защитена местност „Средна Арда“.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популаците с цел оптимизиране на режима на охрана. Проучване на биологията на размножаване и възможностите за отглеждане извън естествените местообитания. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Анчев, 1989; Petrova & Velchev, 2006.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
