Родопско еньовче
Galium rhodopeum Velen.
Сем. Rubiaceae – Брошови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii)]. ЗБР, БК. Балкански ендемит. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Многодишно тревисто растение с дълго коренище. Стъблата високи 7–35 cm, в основата с многобройни стерилни клонки, образуващи рехави чимове. Листата тяснолинейни до игловидни, късоосилесто заострени, разположени в прешлени по 6. Цветовете дребни, бледожълтеникави, събрани в тясно пирамидално съцветие. Плодът сух, от 2 бъбрековидни орехчета. Цв. V–VI, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се с коренищни издънки и семена, които се разпространяват барохорно, по-рядко мирмекохорно.
Местообитание и популации. Расте по сухи варовити каменисти склонове, предимно на южни изложения върху хумусно-карбонатни, ерозирани и неразвити почви от пояса на ксеротермните дъбови гори до буковия пояс. Участва в тревния етаж на съобщества отQuercus pubescens и Carpinus orientalis, в състава на скални съобщества заедно с Morina persica, Polygala rhodopaea, Alyssum montаnum и др. Популациите на вида в повечето находища са с добра численост.
Разпространение в България. Родопи (Зап. − над гр. Пещера, Ср. − в района на гр. Асеновград, между с. Бачково и с. Наречен, с. Бяла Черква), Тракийска низина (Бесапарски ридове); между 300 и 1450 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Северна Гърция, Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Разработването на кариери за добив на инертни материали и пътното строителство са причина за намаляване на площта на популациите и заедно с пашата и утъпкването от животни влияят на числеността им и естественото възобновяване на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, с приоритетни за опазване местообитания съгласно Закона за биологичното разнообразие и Бернската конвенция. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Част от находищата са в защитените местности „Огняново-Синитевски рид“ (Бесапарски ридове) и „Анатема“ (Асеновград).
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана. Ограничаване на стопанската и строителната дейност в близост с находищата извън защитени територии.
Литературa. Анчев, 1984, 1992б; Velenovský, 1891; Anchev, 1971; Anchev, 2006.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
