Низбягващо еньовче
Galium procurrens Ehrend.
Сем. Rubiaceae − Брошови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. Балкански ендемит. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дълго коренище. Стъблата високи 50−100 cm, изправени. Листата нежни, в прешлени по 6−12, продълговато до широкообратноланцетни, отдолу синкавозелени. Съцветието метличесто, рехаво. Цветовете дребни, бели, без прицветници. Плодовете тъмнокафяви орехчета с восъчен налеп. Цв. VII−VIII, пл. IX−X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена; растенията в българската популация плодоносят ограничено, като вегетативното размножаване играе важна роля във възобновяването.
Местообитания и популации. Расте по каменисти, сенчести места, из храсталаци и покрай букови гори, на умерено влажна сравнително богата на хумус почва, на карбонатна скална основа. Популацията е с ниска численост. Растенията участват в тревните съобщества в периферията на гори отFagus sylvatica заедно сCircaea lutetiana ,Thalictrum aquilegifolium ,Paris quadrifolia ,Geranium macr о rhizum и др.
Разпространение в България. Славянка (Хамбар дере, предимно в подножието на западните склонове); между 1200 и 1400 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България, Черна гора).
Отрицателно действащи фактори. Опасване, утъпкване от животните и от хора нарушават естественото възобновяване на популацията и заедно с пороите и съпътстващата ерозия са заплаха за съществуването на вида.
Предприети мерки за защита. Находището е в границите на резерват „Алиботуш“ и попада в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията на размножаване, проследяване на динамиката на популацията и възможностите за ограничаване на отрицателно действащите фактори; предложение за получаване на международен статут по IUCN.
Литература: Анчев, 1984, 1989; Ehrendorfer & Ancev, 1975.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
