Островърха галилея
Galilea mucronata (L.) Parl.
Сем. Cyperaceae – Острици
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо, люспесто коренище. Стъблото високо 20–50 cm, триръбесто или почти цилиндрично, единично. Листата без езичета, приосновни, жлебовидни, извити надолу; листните влагалища подути. Присъцветните листа 3, с различна дължина, по-дълги от съцветието, в основата силно разширени. Съцветието от една до няколко реда главички, на дръжки или приседнали. Класчетата двуредни, многоцветни; покривните люспи удължени, с шиловиден израстък, лъскави, кафявочервеникави, най-долните безплодни. Плодът тристенно орехче, на върха с остатък от стълбчето. Цв. V–IX, пл. VI–X.
Местообитания и популации. Видът е с ограничено разпространение в България. Среща се единствено по пясъците на Черноморското крайбрежие. Популациите са фрагментирани, съставени от малобройни индивиди и подложени на утъпкване по време на курортния сезон.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие.
Общо разпространение. Португалия, Средиземноморския регион, Балканския полуостров, Канарските острови.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на индивиди поради активния туризъм, замърсяване с битови отпадъци и строителни дейности (вадене на пясък). Ограничено разпространение на популациите.
Предприети мерки за защита. Част от находищата на вида попадат в границите на резерват „Ропотамо“ и защитените местности „Силистар“ и „Камчийски пясъци“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида, мониторинг на състоянието на популациите. Включване на вида в списъка на защитените растения.
Забележка. В някои таксономични източници е възприет катоCyperus capitatus Vand.
Литература: Маркова, 1964.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
