Егейско еньовче
Galium aegeum (Stoj. & Kitan.) Ancev
Сем. Rubiaceae – Брошови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение в основата с гъсто облистени стерилни издънки, формиращи рехави чимове. Цветоносните стъбла високи 8–20(30) cm. Листата в прешлени, дълги 3,5–8 mm, линейни, сърповидно извити, на върха завършващи с къс осил. Цветовете групирани в полусенници, събрани в тясно метличесто съцветие. Венчето дребно, бледожълтеникаво. Плодовете сухи, разпадливи на две черни бъбрековидни орехчета. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по припечни каменисти и скалисти сухи варовити терени в иглолистния и субалпийския пояс. Образува неголеми, обикновено разкъсани популации. Участва в хазмофитни съобщества сOnobrichis pindicola, Micromeria cristata, Viola delphinantha, Centaurea parilica и др.
Разпространение в България. Славянка (над с. Нова Ловча, местн. Амбар дере, местн. Голям Койнарник), Пирин (Ю. – района на вр. Свещник и по склоновете над Парилска седловина); от 1000 до около 2000 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Стопанската дейност (паша, утъпкване, дърводобив) е причина за промени в условията на местообитанията и намаляване на площта на популациите. Потенциална заплаха за вида са горските пожари.
Предприети мерки за защита. Популациите в Славянка са в границите на резервата „Алиботуш“. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична
Мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, проучване биологията на размножаване и възможностите за отглеждане в открити ботанически колекции. Внасяне на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Анчев, 1989.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
