Fritillaria meleagroides Patrin ex Schultes fil.
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4c; C2a(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто луковично растение, 25–60 cm високо. Листата сиво-синкави, тяснолинейни, разположени последователно от основата до върха на стъблото. Цветовете обикновено единични, рядко 2–3, увиснали, звъневидни. Околоцветните листчета са с дължина 2,5–3,5 cm, тъмночервени, до кафявовиолетови, с неясно очертани шахматни петна. Плодът изправена, триръбеста кутийка, дълга 2 cm, широка 1 cm. Цв. ІV–V; пл. VІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно (с много слаба интензивност).
Местообитания и популации. Обитава влажни (мезофилни) тревни съобщества, локализирани в зоната между преовлажнените и ксеромезофилните участъци. Образува популации от двадесетина до няколкостотин индивиди. Наблюдавана е силно проявена флуктуация в числеността на индивидите в различните години.
Разпространение в България. Софийски район (южно от гара Верила), Знеполски район (Драгоманско и Алдомировско блато); 500–800 m н. в.
Общо разпространение. Западен Сибир, Югозападна Азия, Европейска Русия, Украйна, Молдова и България.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на местообитанията, привързаност към тясно ограничени екологични условия и към хабитат с ограничено разпространение. Превръщане на мезофилните ливади в обработваеми земи, слаби възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията в района на Алдомировското блато е в защитена местност. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. За вида е разработен План за действие (2005).
Необходими мерки за защита. Поддържане на сенокосния режим на ползване в находищата и внасяне на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Йорданов, 1936; Колев, 1956; Янев, 1964; Андреев, 1993.
Автори Ива Апостолова, Теньо Мешинев