Дряновска ведрица
Fritillaria drenovskii Degen & Stoj.
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iii,v)]. IUCN(R), ЗБР, БК. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто луковично растение. Стъблото високо 15–45 cm, в основата червеникаво. Листата зелени до синкавозелени, тяснолинейни, остри, плоски или понякога жлебовидни, обикновено последователни; най-горните (прицветни) листа единични, рядко по 2–3 в основата на цветните дръжки. Цветовете единични, по-рядко по 2–6, увиснали, тясно камбанковидни до конусовидни, тъмнопурпурни до червеникавокафяви, без шахматни петна, понякога с жълт ръб отвън, жълтеникави отвътре. Близалцето триделно. Цв. ІV–V, пл. VІ–VІІ. Размножава се със семена и вегетативно (образува дъщерни луковички в основата на майчината луковица).
Местообитания и популации. По сухи, варовити стръмни склонове, скални площадки и поляни, по открити каменисти и тревисти места, в букови и иглолистни гори. Видът образува малочислени дисперсни популации, съставени от групи и единични растения.
Разпространение в България. Славянка, Пирин (Ю. – Лясковски връх); 1000–1800 m н. в.
Общо разпространение. Гърция, България.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение на вида, ниска плътност на популациите, много ниски възпроизводителни възможности. Увреждане на цветовете от насекоми, утъпкване, събиране за букети или изкореняване с цел отглеждане в градини.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Повечето находища на вида се намират в границите на резерват „Алиботуш“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, на застрашаващите фактори. Съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Янев, 1964; Попова, 1984; Stojanoff, 1931; Rechinger, 1933a.
Автор Даниела Иванова
