Франкения
Frankenia pulverulenta L.
Сем. Frankeniaceae – Франкениеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A1c; B2ab(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата дълги до 30 cm, често полегнали, образуващи туфи, рядко или гъсто влакнести. Листата дълги 1–5(8) mm, широки 0,5–4 mm, обратнояйцевидни до продълговатолопатовидни, обикновено плоски, гъсто влакнести по долната повърхност, без бял гребен. Цветовете събрани в къси, връхни класчета. Чашката 2.5–4 mm, венчелистчетата 3,5–5 mm, продълговати до обратнояйцевидни, светло- или тъмновиолетови. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По крайморски пясъци и засъхващи крайморски засолени глинести почви. Популацията е силно фрагментирана, съставена от единични индивиди.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – между Созопол и Ченгене скеле, Бургаско и пясъчната коса между морето и Поморийското езеро).
Общо разпространение. Европа, Средиземноморието (с изключение на Турция), Югозападна Азия, Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Развитие на туризма по Черноморското крайбрежие и естествени фактори, в резултат на ограниченото разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е опазването както на вида, така и на неговия хабитат, който също е уязвим. Препоръчителни мерки са разработване на План за действие за вида и местообитанието, детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг на вида и неговите местообитания и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово. При необходимост – обявяване на защитена територия за опазването на вида и местообитанията му.
Литература: Йорданов, Пеев, 1979; Русакова, 1984; Chater, 1968.
Автор Десислава Димитрова
