Octodiceras fontanum (Bach-Pyl.) Lindb.3
Сем. Fissidentaceae - Фисидентови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден воден мъх. Стъблото силно разклонено, 5–15 cm дълго, плоско облистено. Листата нарядко разположени, разперени, линейно ланцетни, с тъп връх, целокрайни, придатъкът 2–3 пъти по-дълъг от влагалището, криловидния придатък не достига стъблото. Жилката единична, завършва под върха. Еднодомен. Спороносната кутийка изправена, яйцевидна, почти скрита в перихецийните листа, разположена върху къса жълтеникава дръжка.
Местообитания и популации. Среща се потопен в чисти до слабо замърсени води в реки и потоци върху различни субстрати. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Разпространение в България. Североизточна България (р. Девня, южно от гр. Девня).
Общо разпространение. Европа (на Балканския полуостров в България, Румъния, Словения), Африка, Макаронезия, Северна Америка, централната и северната част на Южна Америка, Австралия. Субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен застрашаващ фактор е деградацията и загубата на местообитанията в резултат от замърсяването на водите, корекции на речните корита и добиването на баластни материали от реките. Расте в район под силен антропогенен натиск поради наличието на индустриални производства, замърсяващи и нарушаващи наличните местообитания. Видът е уязвим поради малкия брой находища.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Velenovský, 1902.
Автор Райна Начева