Влагалищна власатка
Festuca vaginata Willd.
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN A1c; B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто рехавотуфесто растение. Стъблото високо 40–60 cm, гладко, с восъчно покритие. Листата с 9 жилки, тясноцилиндрични, излизат от цели влагалища като тяхно продължение. Метлицата дълга до 20 cm, разперена до сбита. Класчетата дълги 5–8 mm. Плевите заострени. Плевиците заострени, без осил или с осил, до 0,5 mm дълъг. Цв. VI–VII, пл. VII– VIII. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща по пясъчните дюни, в състава на отворени псамофитни съобщеста. Популациите са силно фрагментирани и сравнително малочислени, рядко превишаващи 100 индивида.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Побитите камъни, Шабла, Дуранкулак, устието на р. Камчия; Ю. – местн. Златна рибка, Алепу, Аркутино, гр. Приморско), Дунавска равнина (с. Арчар, Ломско); до 100 m н. в.
Общо разпространение. Централна, Южна и Източна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Интензивното курортно строителство и разрушаването на дюните по Черноморското крайбрежие, утъпкването от туристите, зимните щормове (особено по Северното Чернoморие), силно фрагменираното разпространение и малочислени популации. По-многочислени са само популациите в района на местн. Побитите камъни и Аркутино.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои от находищата попадат в защитени територии (природните забележителности „Дуранкулашко езеро“ и „Побитите камъни“; защитена местност „Каваците“; резерват „Ропотамо“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Проучване на тенденциите в числеността и площта на популациите предвид бързата дегрдация на крайбрежните екосистеми, контрол върху строителството по дюните. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележка. Според Кожухаров (1992) в България се среща и близкия видF. arenicola (Prodan) Soó, който тук е разгледан въвF. vaginata agg. Според Dihoru (1987), въвF. arenicola се включват 2 вида –F. beckerii иF. polesiaca , които у нас се срещат в границите наF. vaginata agg .
Литература: Вълев, 1963; Стоева, 1984; Reichinger, 1933b; Dihoru, 1987; Tzonev et al., 2005.
Автор Росен Цонев
