Тракийска власатка
Festuca thracica (Acht.) Markgr.-Dann.
Festuca duriuscula L. f.thracica Acht.3
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата високи до 40 cm, изправени, почти голи. Листата нишковидни, тръбестозавити, до 1 mm широки, твърди, синкавозелени, разпръснатовлакнести. Съцветието метлица, с грапави клонки, дълга 5–10 cm. Класчетата с 3–4 фертилни цвята, дълги около 8 mm. Плевите дълги 4–5 mm, почти равни, тясноланцетни, заострени, влакнести. Долната плевица дълга 5–6 mm, гъстовлакнеста с връхно разположен грапав осил, дълъг 3–4 mm. Плодът зърно. Цв. IV–V, пл. V–VI. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху сухи песъчливи и каменливи канелени почви, както и на плитки хумусно-карбонатни почви в отворени ксерофитни тревни съобщества или в окрайнините на дъбови гори. Образува компактни популации с висока численост.
Разпространение в България. Струмска долина (Ю.), Славянка, Пирин (Ю.), Родопи (Ср.); 100–1000 m н. в. В литературата видът се посочва за Тракийска низина.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Южна България и Северна Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места. Разпокъсване и загуба на хабитата вследствие на създаването на трайни насаждения или разораването на земите, пожари – естествени и предизвикани от човека, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат на територията на резерватите „Алиботуш“ (Славянка) и „Червената стена“ (Родопите) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Ограничаване на пашата в известните находища. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори.
Литература: Markgraf-Dannenberg, 1980; Strid, 1991.
Автор Стоян Стоянов
