Ferula orientalis L.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,v)+2ab(i,ii,iii,v)]. ЗБР, БК.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с масивно коренище. Стъблото високо 80–150 cm. Листата стъблообхващащи, четворно перестонаделени, крайните дялове тяснолинейни. Съцветието сложен сенник без обвивка, главните лъчи около 10, сенниците с 10–15 цвята. Венечните дялове елипсовидни, жълти. Плодът се разпада на два елипсовидни, сплеснати, с тънки нишковидни ребра мерикарпи, дълги около 10 mm. Цв. V–VI, пл. VI–VIІ. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава сухи каменисти и скалисти места и храсталаци. В находището на Войнишки Бакаджик (над с. Челник) независимо от многократните посещения, видът не можа да бъде потвърден. През 1984 г. е установен в местн. Таляна на 500 m южно от къмпинг „Каваците“ при гр. Созопол. Популацията е с ниска численост, заема много ограничена площ (не повече от 500 m2). През 2005 г. видът не е намерен в посоченото находище.
Разпространение в България. Тунджанска хълмиста равнина (Войнишки Бакаджик). Посочва се за Черноморско крайбрежие (Ю. – южно от къмпинг „Каваците“); до около 500 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна и Източна Европа (Причерноморието и полуостров Крим), Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Малочислена популация с ограничено разпространение, застрашена от силната антропопресия в района – селищно развитие, пътно строителство, активен туризъм.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Тунджанска хълмиста равнина е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е целенасочено търсене в подходящ сезон, защото според наличната информация, наличието на вида в България е под съмнение в сегашния момент. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово, реинтродукция от друг район на ареала на вида в случай на необходимост и възстановяващо управление.
Литература: Пеев, 1982, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева