Алепска млечка
Euphorbia aleppica L.
Сем. Euphorbiaceae – Млечкови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото единично или от основата разклонено, високо 15–40 cm, гъсто облистено, при узряване на плодовете почти безлистно, с релефни следи от опадалите листа, в горната си част с 2–6(12) странични цветоносни клонки. Стъбловите листа приседнали, зелени, впоследствие пожълтяващи или почервеняващи. Присъцветните листа 5, зелени или сиво-зелени; прицветните по два, на върха с дълго осилче. Плодът кутийка. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Адвентивен участник в тревни съобщества, плевел в селскостопански култури. Расте по сухи тревисти и каменисти места край пътища и селища, често в ниви, в райони с оподзолени канелени горски и алувиално-делувиални почви, в равнините и предпланините.
Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – с. Припечене, с. Марино поле), Тракийска низина (между гр. Калофер и гр. Пловдив), Тунджанска хълмиста раднина (с. Робово, Ямболско; между гр. Елхово и с. Маломирово); от 50 до около 300 m н. в. Посочва се за Славянка (с. Враня, над с. Петрово, между с. Катунци и с. Петрово, между с. Катунци и с. Яново). Видът не е потвърждаван след 1963 г. в никое от находищата.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Централно и Източно Средиземноморие, Крим, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение на вида, интензификация на селското стопанство, изоставяне на земеделските земи, навлизане на конкурентни видове и последващо зачимяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите. Съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кузманов, 1963, 1979, 1984а.
Автор Даниела Иванова
