Алиботушка боянка
Erysimum slavjankae Ancev & Polatschek
Сем. Brassicaceae − Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(ii); C2a(i)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Туфесто многогодишно тревисто растение. Стъблото в основата разклонено, гъсто облистено, високо 5−20 cm. Листата линейно обратноланцетни, целокрайни, понякога слабомесести, покрити с двуделни власинки. Съцветието гроздовидно, късо. Цветовете сравнително едри, наситеножълти, с приятен аромат; венчелистчетата лопатовидни; тичинките в основата с нектарници. Плодът 55−70 mm дълга шушулка с дребни семена. Цв. VI−VII(VIII), пл. VIII−X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте на скалисти и каменисти места по открити планински склонове и билни поляни, на слабо развити хумусно-карбонатни почви, в съобщества наJuniperus communis subsp.alpina иChamaecytisus absinthioides заедно сParonychia kapela, Iberis saxatilis, Campanula orphanidea ,Centaurea parilic а и др. Популациите са разкъсани, малочислени, съставени от единични растения или групи от по няколко индивида.
Разпространение в България. Славянка (местн. Голям Койнарник, Голям Царев връх, Гоцев връх, вр. Шабран), Пирин (Сев. − вр. Ореляк, вр. Баба); между 1800 и 2200 m н. в.
Общо разпространение. България, вероятно и в Северна Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Промени в естествените условия на местообитанията, намаляване на площта на популациите и стесняване на видовия ареал настъпват вследствие на порои, свличане на земни и скални маси, ерозионни процеси, горски пожари и в по-малка степен поради човешко въздействие (паша, прокарване на пътища).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от местообитанията са в резерватите „Алиботуш“ в Славянка и „Ореляк“ в Пирин. Находищата на вида попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследвания върху размножаването и възобновителните процеси в популациите. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово. Проучване на възможностите за отглеждане в експериментални колекции.
Литература: Анчев, 2001; Anchev & Polatschek, 1998; Petrova & Velchev, 2006; Ancev, 2007.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
