Четириръбеста боянка (Сирения)
Erysimum quadrangulum (L’Her.) Desf.
Syrenia cana auct.
Сем. B rassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii)+2ab(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Двегогодишно тревисто растение. Стъблата високи 25–80 cm, обикновено разклонени, сиво-зелени, изцяло прилегнало-двуразделновлакнести. Листата последователни, тяснолинейни, целокрайни. Цветовете светложълти, чашелистчетата дълги 6–10 mm, венчелистчетата дълги 12–22 mm. Плодът четириръбеста шушулка, дълга 10–25 mm. Цв. VІ, пл. VIІ–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, които са без приспособления за разпространение и затова е слабо подвижен.
Местообитания и популации. Обитава вътрешни дюни в района на природния феномен Побити камъни. Районът на разпространение е под 100 km2, а заеманата площ – под 2 km2, като през последните 100 години силно е намаляла, вероятно с повече от 50%. Установен е в 6 от групите: „Белослав запад“, „Тетерлика“, „Централна“, „Слънчево югоизток“, „Слънчево запад“ и „Бановска група“, както и по някои запазени открити песъчливи местообитания между тях.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – района на Побити камъни, Варненско); до 200 m н. в.
Общо разпространение. Източна Европа (България, Румъния, Украйна), Кавказ, Западен Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Заеманата от вида площ е силно намаляла поради извършеното залесяване на песъчливите терени в района през миналия век.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Повечето находища са в границите на защитени местности „Побити камъни“. Находищата попадат и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и проучване на отрицателно действащите фактори.
Забележка. Има недостатъчно сигурни данни за флуктуации на числеността. Ако наличието на флуктуации се потвърди, тогава видът ще попадне в категорията „критично застрашен“.
Литература: Андреев, 1984; Анчев, 2001; Филипова-Маринова, Петрова, 2003; Petrova, 1997.
Автор Антоанета Петрова
