Приморски ветрогон
Eryngium maritimum L.
Сем. Аpiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Двугодишно или многогодишно тревисто растение, синкавозелено. Коренът цилиндричен, кафяв. Стъблото високо 30–60 cm, изправено, разперено раклонено. Листата дебели, твърдокожести, със силно изпъкнали жилки, 3–5-делни, бодливоназъбени, на върха завършващи с шиловиднозаострени твърди бодли. Съцветието синкаво, сложноцимозно. Обвивните листчета на главичките от широкояйцевидни до яйцевидноланцетни или обратнояйцевидни листчета, с 3–5 едри зъбци, завършващи с шиловидни зъбци. Главичките 1–2 cm в диаметър, многоцветни. Чашелистчетата дълги 4–5 mm. Венчелистчетата бледосини. Плодовете заедно със запазващата се чашка 13–15 mm дълги, мерикарпиите с 3 ребра и покрити с четинести люспи. Цв. VІ−ІХ, пл. VIІ−Х. Опрашва се от вятъра и от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте на морския бряг, по пясъчните дюни и ивици и песъчливо-каменисти места, най-често в съобщества сCakile maritim а ,Medicago maritim а ,Salsola kali и др., най-често поединично или на малки групи от по няколко индивида.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Тракийска низина (с. Шишманци, Пловдивско). Има хербарийен материал за Предбалкан (Търново), събран от Ахтаров през 1906 г., но от тогава до сега това находище не е потвърдено.
Общо разпространение. По бреговете на Европа, Кавказ и Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Интензивно използване и неконтролирано почистване на плажната ивица, активен морски туризъм, строежи, утъпкване, природни бедствия (свлачища), ограничено разпространение, малка численост, проблеми, касаещи репродуктивната сфера, специфични екологични изисквания за развитието на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата са включени в резерватите „Ропотамо“ и „Калиакра“, поддържан резерват „Пясъчна лилия“, защитените местности „Силистар“ и „Велека“ и др., природните забележителности „Пясъчни дюни“ в Несебър, „Пясъчни дюни местн. Алепу“, „Пясъчни дюни местн. Бабата“, „Пясъчни дюни местн. Каваците“ и др. По-голямата част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на състоянието на находищата, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Включване на някои от тях в защитени територии. Съхраняване на семена в Националната семенна банка.
Литература: Георгиев, 1889; Тошев, 1895; Давидов, 1905, 1909; Петков, 1907; Стоянов и др., 1967; Асенов, 1982; Божилова, Тонков, 1984; Андреев, 1992а; Мешинев и др., 1994.
Автор Люба Евстатиева
