Критски ветрогон
Eryngium creticum Lam.
Сем. Apiaceae – Сeнникоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,iii)+2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Едно- или двугодишно тревисто растение, обикновено синьо-виолетово оцветено. Коренът цилиндричновретеновиден. Стъблото високо 25–70 cm. Приосновните и долните стъблови листа дълги 5–15 cm, широки 3–15 cm, на дръжки, тънкокожести до почти тревисти, цели или 3-делно врязани до напълно 3-делни, по края напиленоназъбени до едро бодливоназъбени. Стъбловите листа като приосновните, най-горните с тънки дялове, подобни на листчетата от обвивката на главичките. Съцветието връхно, плейохазий, с лъчи, носещи от 30 до 100 главички. Обвивката на главичките с 5–7 ланцетнолинейни до линейни, силно шиловиднозаострени в твърд бодлив връх листчета. Главичките 0,5–1 cm в диаметър, сферични или широкояйцевидни, многоцветни, сбити. Венчелистчетата бели, продълговати, по-дълги от чашката. Плодовете елипсовидни до обратнояйцевидни, съставени от два едносеменни дяла (мерикарпии). Цв. VI–VII, пл. VII–ІX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по сухи тревисти и каменисти места, най-често ксеротермни пасища, доминирани отFestuca valesiaca , храсталаци, на бедни почви. Образува малочислени популации, с дифузно разпределение на индивидите и второстепенна роля в изграждането на растителните съобщества. За района на разпространение е характерно интензивно селско стопанство, което води до намаляване на заеманите площи и намаляване на числеността на популациите.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – защитена местност „Големият сипей“), Тракийска низина (с. Шишманци, Пловдивско, северно от Димитровград, с. Брягово, Хасковско, Свиленградско), Тунджанска хълмиста равнина (с. Княжево, Елховско); до 300 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров, Средиземноморие (Източно) и Югозападна Азия (Мала Азия).
Отрицателно действащи фактори. Стопанисване на терените като пасища, замърсяване на почвите, залесителни и горскостопански мероприятия.
Предприети мерки за защита. Едно от находищата в Източни Родопи е в границите на защитена местност „Големият сипей“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността на популациите. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхраняване в семенни генбанки.
Литература: Асенов, 1982; Божилова, Тонков, 1984.
Автор Чавдар Гусев
