Шибойна боянка
Erysimum cheiranthoides L.
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(ii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение високо до 120 cm, покрито с двуделни и 3–5-делни власинки. Листата продълговатоланцетни, дълги 2–7 cm, долните на дръжки, целокрайни и плитко вълновидноназъбени; горните почти приседнали. Съцветието с многобройни жълти цветове; венчелистчетата клиновидни, към основата стеснени в дълъг нокът. Плодът до 30 mm дълга линейна шушулка с влакнести капачета. Семената кафяви, многобройни. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Предимно самоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по тревисти, често рудерализирани места покрай селища, пътища, реки, обикновено върху алувиални почви. Растенията участват в състава на синантропни растителни съобщества. Извън страната понякога се среща като плевел в зеленчукови култури.
Разпространение в България. Североизточна България (о. Малък Косуй на р. Дунав, Силистренско), Дунавска равнина (о. Голяма Бързина на р. Дунав, северно от гр. Белене), Стара планина (Зап. – над гр. Берковица); от 100 до около 450 m н. в. Посочва се за Тракийска низина (района на гр. Пазарджик), но находището се нуждае от потвърждаване.
Общо разпространение. Европа, Средиземноморие, Централна Азия, Сибир, Японо-Китайска област, Северна Африка. В Северна Америка пренесено. Известните две находища у нас са единствени в югоизточната част на Балканския полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Интензивната селскостопанска дейност в района на разпространение предизвиква влошаване на екологичните условия и намаляване на площта, заемана от популациите. Този фактор, заедно с много ограниченото разпространение на вида, са заплаха за неговото съществуване.
Предприети мерки за защита. Находищата на о. Малък Косуй и о. Голяма Бързина са съответно в защитената местност „Остров Пожарево“ и природен парк „Персина“. Всички известни находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с оглед оптимизиране на режима на охрана и запазване на вида в естествените растителни формации.
Литература: Асенов, 1970; Анчев, 1984, 2001; Димитров, 1991; Jalas & Suominen, 1994; Ancev, 2007; Stoyanov, 2008.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
